Home
News Feeds:
24
Я
2018

medic

Общинските болници в България са на ръба на своето оцеляване. Тяхното спасяване е от ключово значение за много български региони и техните граждани. По разчети на Министерство на здравеопазването, дълговете на общинските болници се равняват на 100 млн. лева. За сравнение, само за няколко дни, след като служителите на МВР заплашиха с масови протести, правителството отпусна, непредвидено, същата сума за увеличаване на възнагражденията в полицията. В същото време, не само че възнагражденията на здравните работници в общинските болници не са увеличавани от години, но в голяма част от тях те не са получавали от месеци заработените си заплати. Възниква въпросът, защо държавата проявява различни критерии по отношение на две различни системи. Кое поставя в привилигировано положение една система пред друга?

В България има над 100 общински болници, които са от огромно значение за гражданите от тези райони. Проблемът не е само здравен, но също социален и икономически. Затварянето им откъсва тези хора от достъп до здравеопазване, което е допълнителна предпоствка за обезлюдаването на градовете и селата, обслужвани от тези болници. Това увеличава регионалните диспропорции и ще доведе до икономически и социален упадък на много български общини. Недоумяваме, защо управляващите, когато приоретизират разпределението на бюджетни средства не отчитат страничните ефекти, които носят проблемите в отделните сектори.

Имаме всички основания да подозираме, че разпределението на средства от държавния бюджет следва принципа „повече пари за сектори, които крият повече заплаха за властта и по-малко за тези с по-слаб потенциал”. Според нас, обаче принципът трябва да бъде „повече пари за сектори, които имат по-голяма полезност за обществото”. Ако отново трябва да сравняваме, полезността за обществото от здравеопазването е в пъти по-голяма от тази, която генерира сектор „Сигурност”. Въпреки това, разпределението на средствата е в полза на по-ниската полезност. Такъв подход от страна на управялващите може да се определи като целенасочена несправедливост на разпределението на бюджетни средства.

Според синдикалните и работодателските организации в България, общинските болници извършват над 20% от болничните услуги в страната. Тези здравни заведения осигуряват медицинска помощ за повече от 150 общини, като обслужват близо 2 млн. граждани. Тези цифри не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка и държавата да бездейства.

Ние смятаме, че трябва да бъдат предприети следните мерки за стабилизиране на общинското здравеопазване:

- Отпускане на еднократна субсидия за покриване на всички задължения на общинските болници (около 100 млн. лева);

- Изплащане на всички задължения към здравните работници от общинските болници;

- Приемане на дългосрочен план за оздравяване на тези лечебни заведения (финансова оптимизация без закриване на болници, оптимизация на персонала, саниране на сградния фонд и техническо обезпечаване);

- В Бюджет 2019, да се предвидят целеви субсидии за отделни общински болници, като насочена държавна субсидия за стабилизиране и подобряване на работата на тези заведения;

- Актуализиране на основните клинични пътеки, по които работят общинските болници (да се отчете реалното увеличение на цените на лекарства, консумативи и други услуги в здравния сектор от 2006 г. насам, когато е била последната актуализация на клиничните пътеки);

- Ремонт на сградния фонд на общинските болници с използване на средства по европейските програми за регионално развитие.

 

 

24.01.2018                                                                         ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ

Общинските болници в България са на ръба на своето оцеляване. Тяхното спасяване е от ключово значение за много български региони и техните граждани. По разчети на Министерство на здравеопазването, дълговете на общинските болници се равняват на 100 млн. лева. За сравнение, само за няколко дни, след като служителите на МВР заплашиха с масови протести, правителството отпусна, непредвидено, същата сума за увеличаване на възнагражденията в полицията. В същото време, не само че възнагражденията на здравните работници в общинските болници не са увеличавани от години, но в голяма част от тях те не са получавали от месеци заработените си заплати. Възниква въпросът, защо държавата проявява различни критерии по отношение на две различни системи. Кое поставя в привилигировано положение една система пред друга?

В България има над 100 общински болници, които са от огромно значение за гражданите от тези райони. Проблемът не е само здравен, но също социален и икономически. Затварянето им откъсва тези хора от достъп до здравеопазване, което е допълнителна предпоствка за обезлюдаването на градовете и селата, обслужвани от тези болници. Това увеличава регионалните диспропорции и ще доведе до икономически и социален упадък на много български общини. Недоумяваме, защо управляващите, когато приоретизират разпределението на бюджетни средства не отчитат страничните ефекти, които носят проблемите в отделните сектори.

Имаме всички основания да подозираме, че разпределението на средства от държавния бюджет следва принципа „повече пари за сектори, които крият повече заплаха за властта и по-малко за тези с по-слаб потенциал”. Според нас, обаче принципът трябва да бъде „повече пари за сектори, които имат по-голяма полезност за обществото”. Ако отново трябва да сравняваме, полезността за обществото от здравеопазването е в пъти по-голяма от тази, която генерира сектор „Сигурност”. Въпреки това, разпределението на средствата е в полза на по-ниската полезност. Такъв подход от страна на управялващите може да се определи като целенасочена несправедливост на разпределението на бюджетни средства.

Според синдикалните и работодателските организации в България, общинските болници извършват над 20% от болничните услуги в страната. Тези здравни заведения осигуряват медицинска помощ за повече от 150 общини, като обслужват близо 2 млн. граждани. Тези цифри не могат да бъдат пренебрегнати с лека ръка и държавата да бездейства.

Ние смятаме, че трябва да бъдат предприети следните мерки за стабилизиране на общинското здравеопазване:

-          Отпускане на еднократна субсидия за покриване на всички задължения на общинските болници (около 100 млн. лева);

-          Изплащане на всички задължения към здравните работници от общинските болници;

-          Приемане на дългосрочен план за оздравяване на тези лечебни заведения (финансова оптимизация без закриване на болници, оптимизация на персонала, саниране на сградния фонд и техническо обезпечаване);

-          В Бюджет 2019, да се предвидят целеви субсидии за отделни общински болници, като насочена държавна субсидия за стабилизиране и подобряване на работата на тези заведения;

-          Актуализиране на основните клинични пътеки, по които работят общинските болници (да се отчете реалното увеличение на цените на лекарства, консумативи и други услуги в здравния сектор от 2006 г. насам, когато е била последната актуализация на клиничните пътеки);

-          Ремонт на сградния фонд на общинските болници с използване на средства по европейските програми за регионално развитие.

 

 

24.01.2018                                                                         ПОЛИТИЧЕСКО ДВИЖЕНИЕ СОЦИАЛДЕМОКРАТИ

Автор: Социалдемократи   
 
16
Я
2018

Crime

Сектор „Сигурност” в България прилича на тромав мастодонт, който всяка година поглъща все повече и повече средства от бюджета. За 2018 г. само бюджета на МВР е близо 1,3 млрд. лева. България заделя най-много средства, взети от българските граждани за вътрешна сигурност и обществен ред. По този показател ние сме начело в ЕС. Като се има предвид, че средните разходи за сигурност в Европа са 3,7%, то заделяните близо 7% от българския бюджет за тази дейност са крайно неоправдани на фона на постигнатите резултати. Ако съотнесем сумата за издръжка на системата и броя на служителите в нея към резултатността, то последната е повече от минимална. 

Статистическите данни за разкриваемостта на престъпленията са стряскащи. От 2010 г. не са открити над 7000 лица заподозрени в престъпления, които са били обявени за издирване. С изключение на разкриването на една престъпна група, която получи ефективни присъди, до момента няма нито едно разкрито знаково поръчково убийство, а те са стотици от началото на прехода. Не много по-различно стои въпросът с грабежите и кражбите. Разкриваемостта им е незначителна. Към тази статистика можем да прибавим и финансовата престъпност и свързаната с нея корупция. Тук също се наблюдава нулева разкриваемост. Освен това, много често престъпленията от всички тези категории изобщо не се разследват или по тях се води имитация на разследване. 

Основният въпрос е, защо след като България има буквално „полицейска армия” от гледна точка на численост и финансиране, нейната ефективност е никаква, а страната е в челото на ЕС по престъпност. Причините според нас могат да са няколко или комплекс от всички тях:

- Престъпният свят е корумпирал важни институции и висши служители в тях, като хора на високи държавни постове са част от престъпни структури;

- В системата за сигурност не се работи професионално поради липса на компетентност и/или демотивираност;

- Системата за сигурност е толкова сложна и тромава, че това я прави неефективна при изпълнение на важните й задачи.

Която от тези причини да е вярна (особено, ако са верни всички), това дава основание на българските граждани да поискат промяна. Ние от ПДС настояваме тази промяна да се изрази в оптимизация на персонала и финансирането, която включва значително съкращаване на администрацията. Може да звучи парадоксално с оглед на размера на престъпността, но какъв е смисъла да плащаме такива огромни средства като граждани, след като не получаваме дори елементарна сигурност в собствената си държава. Абсурдно е за нас при всяко социално недоволство в системата за сигурност, средствата за нейната издръжка да се увеличават. Напълно сме съгласни с тезата на българските работодатели, които твърдят, че бизнесът издържа още едно МВР, една паралелна „полиция”, като заделя значителни средства за частна охранителна дейност. Можем да си представим, че ако държавата си вършеше ефективно работата, тези огромни разходи българските работодатели могат да вложат за по-високи заплати на хората и развитие на бизнеса. 

Ние сме за по-малка численост на персонала в системата за сигурност и оптимизиране на структурите й, така че да се постигне по-голяма ефективност. Това би имало ефект и за нарастването на заплатите в полицията, тъй като ще бъдат освобедени значителни средства. Българските граждани трябва да поискат отговорност от управляващите за това, че плащат данъци, а получават нарастваща несигурност.

 

 

16.01.2018г.                                                  Политическо Движение Социалдемократи

Сектор „Сигурност” в България прилича на тромав мастодонт, който всяка година поглъща все повече и повече средства от бюджета. За 2018 г. само бюджета на МВР е близо 1,3 млрд. лева. България заделя най-много средства, взети от българските граждани за вътрешна сигурност и обществен ред. По този показател ние сме начело в ЕС. Като се има предвид, че средните разходи за сигурност в Европа са 3,7%, то заделяните близо 7% от българския бюджет за тази дейност са крайно неоправдани на фона на постигнатите резултати. Ако съотнесем сумата за издръжка на системата и броя на служителите в нея към резултатността, то последната е повече от минимална.

Статистическите данни за разкриваемостта на престъпленията са стряскащи. От 2010 г. не са открити над 7000 лица заподозрени в престъпления, които са били обявени за издирване. С изключение на разкриването на една престъпна група, която получи ефективни присъди, до момента няма нито едно разкрито знаково поръчково убийство, а те са стотици от началото на прехода. Не много по-различно стои въпросът с грабежите и кражбите. Разкриваемостта им е незначителна. Към тази статистика можем да прибавим и финансовата престъпност и свързаната с нея корупция. Тук също се наблюдава нулева разкриваемост. Освен това, много често престъпленията от всички тези категории изобщо не се разследват или по тях се води имитация на разследване.

Основният въпрос е, защо след като България има буквално „полицейска армия” от гледна точка на численост и финансиране, нейната ефективност е никаква, а страната е в челото на ЕС по престъпност. Причините според нас могат да са няколко или комплекс от всички тях:

-          Престъпният свят е корумпирал важни институции и висши служители в тях, като хора на високи държавни постове са част от престъпни структури;

-          В системата за сигурност не се работи професионално поради липса на компетентност и/или демотивираност;

-          Системата за сигурност е толкова сложна и тромава, че това я прави неефективна при изпълнение на важните й задачи.

Която от тези причини да е вярна (особено, ако са верни всички), това дава основание на българските граждани да поискат промяна. Ние от ПДС настояваме тази промяна да се изрази в оптимизация на персонала и финансирането, която включва значително съкращаване на администрацията. Може да звучи парадоксално с оглед на размера на престъпността, но какъв е смисъла да плащаме такива огромни средства като граждани, след като не получаваме дори елементарна сигурност в собствената си държава. Абсурдно е за нас при всяко социално недоволство в системата за сигурност, средствата за нейната издръжка да се увеличават. Напълно сме съгласни с тезата на българските работодатели, които твърдят, че бизнесът издържа още едно МВР, една паралелна „полиция”, като заделя значителни средства за частна охранителна дейност. Можем да си представим, че ако държавата си вършеше ефективно работата, тези огромни разходи българските работодатели могат да вложат за по-високи заплати на хората и развитие на бизнеса.

Ние сме за по-малка численост на персонала в системата за сигурност и оптимизиране на структурите й, така че да се постигне по-голяма ефективност. Това би имало ефект и за нарастването на заплатите в полицията, тъй като ще бъдат освобедени значителни средства. Българските граждани трябва да поискат отговорност от управляващите за това, че плащат данъци, а получават нарастваща несигурност.

 

 

 

 

16.01.2018г.                                                  Политическо Движение Социалдемократи

Автор: Социалдемократи   
 
02
Я
2018

PDS--4NG-2018

Автор: Социалдемократи   
 
Страница 5 от 41

Вход

Кой е онлайн?

В момента има 29 посетителя в сайта
Copyright © 2018. Политическо движение Социалдемократи.